Дори теориите за конспирация понякога трябва да се вземат несериозно. Всяка седмица Роджър Лониъс, главният историк на Националния авиационен и космически музей "Смитсониън" във Вашингтон, отделя време на развенчаването на една от тези теории, любима във времето - че астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин никога не са кацали на Луната.
Целият 20 юли на 1969 г. - кацането и космическата разходка няколко часа по-късно, са били просто шоу, само лъжи, заснети в холивудско студио или в пустиня, казват скептиците. Малко други теории за конспирация са били толкова популярни и толкова устойчиви на времето.
"Ние, американците, просто обожаваме подобни неща", казва Лониъс, изправен пред космически апарат като Ийгъл-а, който заведе Армстронг и Олдрин до лунната повърхност.
Всъщност теориите за конспирацията изобилстват в САЩ: атаките на терористите от 11 септември 2001 г. били планирани от правителството; президентът Барак Обама всъщност не бил американски гражданин; както и множество погрешни хипотези за убийството на президента Джон Кенеди.
Не мина много време след кацането на Луната, преди да се появят и безумните теории. Истинските спекулации започнаха през 1976 г. с книгата на Бил Кейсинг "Ние никога не сме кацали на Луната - лъжата за 30 милиарда долара". Беше ерата на скандала "Уотъргейт" и на Виетнамската война и последвалото недоверие към правителството даде свобода на подобни теории.
В един момент до 10% от американците вярваха в конспиративните теории за Луната. Сега те са средно 6%, казва Лониъс.
Сред аргументите на скептиците са "развяващият се флаг", "липсващите звезди" и "фалшивите сенки" в телевизионните кадри. Но в основата на идеята, се корени убеждението, че по онова време страната не е била достатъчно напреднала технологически, за да направи пътуването. САЩ водеха космическа надпревара със СССР по време на Студената война и не можеха да поднесат победа на комунистите. Като последно средство американците са посегнали към фалшификацията, казват скептиците.
Тяхно любимо доказателство за измамата е развяващият се флаг, който Армстронг и Олдрин забиват на лунната повърхност. Какво го е развявало, след като на Луната няма въздух? В действителност флагът е бил оборудван с прът, който да го държи изпънат, вместо да виси отпуснат, а "вълнуването" на плата се дължи на прегъването при пакетирането. Освен това кадърът с флага, който наистина се движи, е заснет, когато един от астронавтите тъкмо пуска плата.
Следва проблемът с липсващите звезди. Защо не се виждали звезди на телевизионните екрани? НАСА отговори, че звездната светлина е прекалено слаба, за да се появи на снимки при обичайните светлинни условия на Луната - феномен, който е добре познат на всеки фотограф на Земята.
Що се отнася до "фалшивите сенки", на снимките на НАСА предметите и хората изглежда, че хвърлят сенки в различни вместо в паралелни посоки. Понеже Слънцето е единственият източник на светлина на Луната, скептиците използваха това като доказателство, че всичко е заснето в холивудско студио при много светлини. Експертите отговарят: Луната не е плоска, което означава, че няма 100 процента "правилна" сянка. Това може да се случи дори на Земята.
Лониъс нарича теориите "глупави", но е съгласен, че няма да се забравят скоро.
"Би било най-страхотното нещо на Земята да се върнем обратно на Луната - само за да докажем, че вече сме били там", каза той. (БТА)
