Билдерберги

(Статията е извадена от книгата на Никола Николов - “Световната Конспирация”)

        Това е организация, съставена изключително от аристократи. Тя носи името си от хотел «Билдерберг» в Остербек, Холандия, където на 29 и 30 май 1954 г. се е състояло първото тайно събрание на този елитен «Интернационал» под председателството на неговия лидер и основател принц Бернард. Оттогава досега членовете на организацията са известни .под името «Билдерберги».

Принц Бернард е съпруг на холандската кралица Юлиана, наследила една от най-богатите фамилии в Европа. От 1976 г. досега германецът Валтер Шел е новият председател на; Билдербергите.

През последните тридесет и четири години в пресата, телевизията и големите радиостанции нищо не се споме­нава за техните събрания и дейността им. Единствените, които ги следят отблизо, са популисткият вестник «Спатлайт» и някои книжни издания на малки религиозни организации в САЩ. На въпроса защо големите американски вестници, като «Ню Йорк Таймс», «Вашингтон пост», «Минеаполис трибюн» и други, не информират читателите си за конференциите на Билдербергите, отговорът е - защото те им принадлежат и са тяхна собственост. Светът не получава никаква информация, никакви снимки. Тяхното име въобще не се споменава. Още веднъж - защо? Бившият редактор на вестник «Ню Йорк нюз» Джон Свинтон отговаря така на този въпрос: «Ние сме оръдията на васалите на богатите, действащи зад кулисите. Ние сме марионетките... интелектуал­ните проститутки.» Пресата, радиото и телевизията непрекъснато подчертават своите права и свобода на изказване. И действително обществото им е дало правото и задължението да казват самата истина, а не измислици, Билдербергите, тясно свързани със Съвета за чуждестранни връзки и Трилатералната комисия, са се посветили на създаването на «нов ред в света». Те обикновено се събират един път годишно в някой ултраскъп курорт в различни места по света. Техните тайни конференции се посещават от международни капацитети в областта на икономиката и търговията и от представители на различни идеологии.За техните дискусии и решения не се знае нищо, тъй като всичко е под пълен секрет. За решения­та им се съди по официалната политика на управляващите в света. Веднага след събранията се забелязват значителни промени в управлението на много държави. Членовете на тези организации са асове, хора, които са били или трябва в бъдеще да бъдат по върховете, като например Джералд Форд - бивш президент на САЩ, Хенри Кисинджър - бивш министър на външните работи при Никсън, Сайръс Ванс - министър на външните работи при Картър, Робърт Макнамара - бивш министър на войната в кабинета на Кенеди, а след това директор на Световната международна банка, Давид Рокфелер - собственик на много банки, фондации и огромни имения, Хелмут Шмид - политик от ФРГ, Жискар Д'Естен - бивш президент на Франция. Повечето от тези хора са неизвестни преди събранието им от 1966 г., а само 7-8 години по-късно, всеки от тях е ръководещ фактор в управлението на държавата, която представлява.

Други .членове на тази организация са Андерсън - президент на АРКО (Atlantic Richfield Co), барон Едмонд Ротшилд от Франция, Маргарет Тачър - за трети път министър-председател на Англия. Връзката между най-богатите е много ясна не без значение поданици на коя страна са. За отбелязване е, че най-известните имена от международния финансов свят са домакини на тези тайни съвещания. Едно от събранията, състояло се във Вудсток Ин в щата Вермонт, собственост на Лоренц Рокфелер. Друго събрание е свикано през 1964 г. в Уилямсбург, щата Виржиния, известно курортно място, също собстве­ност на фамилията Рокфелер. В Европа една от срещите се състоя в ултрамодерния хотел «Д'Арбоас» във френските Алпи под домакинството на Ротшилдови. През 1962 г. и 1973 г. срещите станаха в Солтжобаден, Швеция, с домакин Валенбергс, чиито имущества се оценяват на повече от десет милиарда долара.

Без съмнение тези, които контролират организацията, са истинските лидери и господари на света. Те предават, както ще видите по-долу, своите заповеди на официалните държавници - президенти й малцината крале.

На Билдербергската конференция, състояла се от 13 до 15 май 1983 г., в строго охранявания хотел «Монтебло», в Италия Рокфелер и Едмонд Ротшилд взимат решение да увеличат квотата за Международния валутен фонд и това, разбира се, стана. Всички членове на фонда трябваше да увеличат своето участие с по-висока квота. Натискът е толкова голям, че президентът Рейгън въпреки нежеланието си увеличава вноската на САЩ с допълнителни 8,5 милиарда долара. Същото сториха и другите държави. Всяка година след техните събрания нещо ново излиза наяве в политиката на международните отношения. През 1984 г. за генерален секретар на НАТО е назначен лорд Питър  Карингтън, също член на  Билдербергите.На въпроса на един кореспондент какво е неговото становище по отношение на намаляването на американския военен контингент в Европа, отговорът му беше: «Американските войски са абсолютно необходими на НАТО и те трябва да бъдат в Европа, защото при една инвазия Америка автоматично се включва във войната.»

Току-що завършила Московската конференция от 1988 г. и от 2 до 5 юни в алпийския хотел «Тирол» близо до Инсбрук се състоя ежегодното поредно събрание на Билдербергите. Всички присъстващи членове пристигат с хеликоптери. На това събрание се изработва планът за следващата година:

1.а) Да се увеличат Данъците, с оглед увеличаването на военните разходи, като, се използва претекста за по-могъщо НАТО;

б) Стратегическа отбранителна инициатива;

в) Дефицитната криза.

2. Да се избере Джордж Буш за президент на САЩ, тъй като  на  него  му се  гласува  доверие  като  член  на Трилатералната комисия. Ако случайно се избере другият кандидат, демократът Дукакис (който не е техен човек) «тъй като той е разумен, той трябва на всяка цена да се превъзпита.» Те бяха малко нервни, затова че не успяха да издигнат от другата страна демократическата кандидатура пак на свой човек. Това е обичайната им практика в САЩ от 70-80 години насам.

Веднага на другия ден след конференцията в Алпите в Чикаго се състоя годишната конференция на Междуна­родния валутен фонд. Присъстват повече от сто души световно известни представители на банките - на Американския федерален резерв, на Германската централна банка, на Банк де Франс, банкери от Англия, Япония, Мексико и други.

Решенията от Инсбрук не закъсняват да пристигнат в Чикаго и съгласно установената йерархичност в това скрито общество решенията на тези 100 души от монетарния фонд не разочароваха господарите си. Реши се същото!? Едно от най-важните решения е увеличаване разходите по конвенционалните военни сили, като компенсация на съкратените ядрени оръжия по договора между Съветския съюз и САЩ. Това е нечувано и невиждано...!? От една страна - разходите вече се намаляват и веднага, от друга страна, ги увеличават повече от първоначалното. Явно е, че печалбата не бива да се губи.

Другият кандидат за президент Дукакие, който не е човек на Билдербергите и чиято платформа включва замразяване на разходите по отбраната, много бързо се ориентира и «превъзпита». Предизборната му пропаганда се изменя и започна да приканва за: «Увеличаване на конвенционалните въоръжени сили, с което Америка ще е в състояние да се бие и победи в една война със Съветския съюз!?» Личи си, че «той е разумен човек.»

В крайна сметка и двамата претенденти за президенти, Буш по начало е техен привърженик, а Дукакис впоследствие става, са под ръководството на Билдербергите. Какъв беше смисълът американският народ да гласува? И в единия и в другия случай американският работник е продаден и ще работи за банките.

Билдербергите прилежно подготвят политици, които имат шансове да застанат начело на държавното управле­ние - например Харолд Уилсън и Едуард Хийт - министър-председател и на Великобритания, Хелмут Шмит става канцлер на ФРГ, Джералд Форд - президент на САЩ и др. На тайните им събрания присъстват само личности, чиято лоялност към Ротшилд и Рокфелер в никакъв случай не може да бъде поставена под въпрос. Националисти и антикомунисти не се допускат до сбирките им, на които никога не се взимат каквито и да са решения, защото заключенията са направени предварително и на събралите се само се съобщават фактите; В тази организация няма дебати, а само «нареждания» - формата на съобщения и информации.